Къртици.

Къртици. Видове къртици, преглед и факти.

Консултация: ДДД фирма, телефон Ο885 873400

» Къртици.

Къртици

ДДД. УСЛУГИ.

ТЕЛЕФОН: Ο885 873400

ДДД ФИРМА IM CONTROL

Инсекта Миланови Контрол

Лицензирани ДДД услуги
Консултация и поръчки

Eлектронна поща email:
insecta.milanovi@gmail.com

Къртици. Видове къртици, идентификация и черти. Къртичини и земеделски щети, нанасяни от къртиците.

Къртици, преглед и видове.

Къртици, видове и разпространение. Къртиците са малки бозайници, разпространени в горски местности, ливади, пасища, земеделски терени, паркове и градини. В България най-срещан вид е Европейската къртица, а по-рядко се срещат Средиземноморски представители на вида.

Всички къртици са дребни, с гъста кожа, заострена месеста муцунка и предни лопатоподобни крайници с издължени пръсти. Горните лапи им са със здрави пръсти и нокти, извършващи разкопна дейност в почвата. Очите на къртиците са малки и почти изцяло закрити от козинка.


Снимка на Къртици.

Къртици

Европейската къртица (Talpa Europaea) е основен представител на вида и е разпространена широко в България. Тя е дребничка, с размер от 11-16 см и къса 2-4 см. опашка. Покрита е с гъста, кадифена козинка, обичайно в тъмно сива или черна окраска.

Къртиците са подземни бозайници и търсят за заселване дълбока почва, богата на земни червеи, ларви, голи охлюви, бръмбъри и други буболечки, с които се хранят. Те не живеят на групи и имат широк териториален обхват, който защищават ревностно.

Европейските къртици рядко не се считат за опасни преносители на заболявания, макар рядко да причиняват зарази като лептоспироза, адиаспиромикоза и др. Те могат да увредят културни насаждения и селскостопанска техника с тунели и къртичини, но унищожават ред растителни вредители, а тунелите им аерират тежките почви. Застрашен вид, макар че могат да причинят доста бели, къртиците не се смятат за директни вредители.

Как изглеждат къртиците, идентификация и навици?

  • Къртиците са с малки крушовидни тела, покрити очи и уши, прилични на малки цепки. Женските къртици са по-дребни от мъжките екземпляри, стигащи до 20 см. с опашката.
  • Всички къртици са подземни животни и изкарват почти цялото си съществувание във почвата. Изключение правят малките, които известно време след порастването живеят над земята, докато намерят подходяща за заселване, храна и прокопаване на тунели територия.
  • Къртиците са силно териториални и се събират заедно само за да се чифтосат. Те никога не споделят терена и могат да стигнат до убийство на агресора за да защитят дома си.
  • Всички къртици са с много здрави тела и се считат за едни от най-силните животни. Хванете ли къртица в ръце, дръжте здраво, защото ще се измъкне и дори ще ви ухапе. Обърнете ли ги пък с муцунка към дупките им, ще се изплъзнат на секундата и ще потънат в земята.
  • Къртиците живеят от три до шест години. Те нямат добро зрение, но са с изключителна сензорна чувствителност към вибрации, звуци и миризми. Това прави борбата с тях особено трудна. Поставените звукови устройства се заобикалят с нови тунели, а примамките бързо се отбягват, защото по тях усещат остатък от човешката миризма.
  • Изкопаните от къртици дупки, през които изтикват почвата се наричат къртичини и могат да са големи от сантиметри до метри. Тунелите, които правят под земята се събират в жилищна мрежа и биват два вида, повърхностни (краткотрайни) и дълбоки. Те могат да са с обща дължина над километър, а дълбочината им нараства при поява на суша или голям студ.
  • Къртиците строят гнезда, които представляват малки, кръгли камери. Тези гнезда са няколко в тунела и служат както за спане, така за раждане и отглеждане на поколението. Гнездото се облицова и изолира с дебел пласт сухи листа и треви, събрани от възрастните.
  • Къртиците се размножават през пролетта, от март до май, макар целия размножителен период да е от февруари до юни. Активността идва от мъжките. Те търсят територията на женските за да се чифтосат, а малко след това биват прогонени. След месец женската къртица ражда в гнездото си до осем розови и голи малки.
  • До месец два малките къртици порастват, окосмяват се са готови за самостоятелен живот. Тогава те излизат на повърхността до за да търсят нови райони и са силно уязвими от атаки от ястреби, котки, кучета, лисици, невестулки, язовци, бухали и сови. Част от малките могат да поемат стари неизползвани тунелни системи, далеч от своите родители.
  • Всички къртици копаят тунели по сходен начин. Те бързо срязват почвата с удари на силните си, покрити с остри нокти предни лапи, докато се подпират се на задните. За извеждането на пръстта навън се ползва страничен, прокопан предварително тунел. Изкопаната почва се изнася след отрязването, отново с помощта на предните лапички.
  • Къртиците могат да изкопаят и обърнат до 750 кг. почва. Нерядко те я изхвърлят в един отвор, подобен на могила. Подобни могили се изработват основно за защита от наводнение при силно оводнени почви, както при наличие на сковаващ студ. Под тях може да има складирана храна, както гнезда за спане. Подобни могили се наричат още къртича крепост.

Какви щети нанасят къртиците?

  • Повечето къртици рядко пренасят болести и зарази, освен известните лептоспироза и някои гъбични инфекции. Те не се смятат за сериозен болестен или заразен фактор.
  • Главни земеделски щети се нанасят от подземните къртици при прокопаването на тунелите им. С разкопната си дейност те могат да унищожат части от корените на посеви, културни насаждения, цветя, зеленчуци и млади, незакрепнали още растения.
  • Къртиците често остават незабелязани в големи стопанства, до момента на обработките на почвата. Със селскостопански дейностите, машините често ще се натъкнат на къртичини. Къртичините обичайно са покрити с треви и не винаги се забелязват от високото място. Това предизвиква сериозни увреди по селскостопанската техника, особено при големи дупки.

Възможни решения, при нападение от къртици?

Инсекта Миланови - гр. София  |  Телефон: 0885 873 400 - консултация; 0888 537 017 - абонаментни договори  |  Еmail: insecta.milanovi@gmail.com

W3C | XHTML 1.0 v    :: Copyright: IM Control ©  2012 г.  ::   Инсекта Миланови Контрол ©   Всички права запазени!   ::  Условия за ползване  ::   www.im-control.eu  ::  ::  Карта на сайта  ::  Криейтив Комънс договор